С този блог пост и прилежащото към нея видео, част от проекта "Печатай с мен" ще ви покажем как можете сами и в домашни условия да отпечатвате лимитирани серии принтове, тениски и торбички.
Всичко започва в древен Китай, където майстори от династията Сун (960-1279 г.) за първи път експериментират с копринени нишки и шаблони за създаване на повтарящи се изображения. Техниката се развива бавно през вековете, докато в началото на 20-ти век претърпява истинска революция в САЩ. Именно там ситопечатът се трансформира от занаятчийско изкуство в индустриален метод за печат, намирайки своето място в търговската реклама през 1930-те години.
В основата на съвременния ситопечат (или сериграфия) имаме ситото. То представлява метална или дървена рамка, върху която e опъната фина мрежа с дребни дупки. Когато искаме да печатаме, върху плата трябва да се нанесе фоточувствителна емулсия. Когато покрием някои части от тази емулсия, а други оставим на слънчева светлина или озарим със специална UV лампа, получаваме нашия сито шаблон. За да сме сигурни, че не сте се объркали от съставните части на ситото, сега ще обясним подготвянето на шаблона стъпка по стъпка.
За да можем да запазим детайлите в изображенията, които ще отпечатваме, използваме прозрачни плаки. Те могат да бъдат поставени във всеки дигитален принтер вместо хартия и след това се използват като покривало при осветяването на ситото.
Друг вариант, е да използвате паус. Така можете да отпечатате и запазите ръчно-нарисувания детайл без да използвате компютърни програми. Тук обаче е важно да използвате много плътен черен маркер върху пауса или дори да повторите няколко пъти нарисуваното изображение, за да подсигурите, че през контурите няма да прониква светлина.
Поради състава си след озаряване фоточувствителната емулсия ще може да се отмие, там където са били нашите черни щрихи или отпечатъци, а в прозрачните части ще запълни плътно дупките във фината мрежа на ситото. Така, в по-следващата стъпка на нанасяне на мастилото, то ще минава само през дупките, над които са били нашите щрихи и плаки и ще ни позволи да оставим отпечатък, само там, където е било нашето изображение.
Ливникът е много важно устройство, защото то ни позволява да нанесем емулсията плътно върху ситото с едно движение и минимален разход на материал.
Като изключим многообразието от цветове, има много видове мастила - за хартия или за текстил, акрилни, на водна база, пластизолни, бързосъхнещи и т.н. В sito studio използваме мастила, които са на водна база, тъй като оставяме всички печатни изделия да изсъхнат естествено на въздух. Други печатари предпочитат да използват въздушни печки, нагреватели и т.н. и по-бавносъхнещи пластизолни мастила. При мастилата всичко зависи от резултата, който търсите и техниката, с която разполагате.
Ще използваме силиконова шпатула, за да разбъркваме и боравим с мастилото.
Най-важното нещо при поставянето на емуслията е, че целият процес трябва да се извърши на тъмно, за да не бъде осветена емулсията предварително.
Следващите стъпки ще разкрием в блог публикация и видео ПЕЧАТАЙ С МЕН: Експониране, промиване и печат!
Научете повече за техниката на сериграфията и ризопечата.